|
Денят 24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за бъднините. Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома и семейството. В различните краища на страната народът нарича 24 декември Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. На трапезата присъстват само постни ястия, нечетни на брой - 7, 9 или 11.
Това е денят преди Рождество Христово, когато всички са в радостно и трепетно очакване Дева Мария да роди Богочовека Иисус на следващия ден.
Бъдни вечер е празник, съчетал в себе си християнски традиции и езическа обредност. На богатата трапеза задължително се слагат пита с паричка, постни зелеви сърми, варено жито, мед, орехи, варен боб, пълнени чушки с булгур, ошав, плодове и други ястия. През цялата вечер и нощ се гадае - за времето през следващата година, за бъдещето на семейството, за добитъка, за съдбата на отделните членове на фамилията.
Много приятен и вълнуващ е и обичаят коледуване. След полунощ на Бъдни вечер започва коледуването. Младежи, движещи се на групи и облечени в народни носии, коледуват, т.е. посещават домовете на близки, роднини, съседи, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук идва и името им - коледари. Стопаните ги възнаграждават с питки, бонбони, краваи, а коледарите изпяват специални песни.
Бъдни вечер е много обичан и тържествено отбелязван от повечето българи.
 |
 |
| |
|
