|
На 27 февруари по покана на БКИ в Овалната зала на Библиотеката за чуждестрана литература ще изнесе единствения си в Москва концерт известното българско Tрио „Владигеров".
Екатерина Владигерова - Пиано, Вокал
Aлександър Владигеров - Тромпет, Флюгелхорн
Kонстантин Владигеров - Пиано, Kларинет
Екатерина, Aлександър и Константин са родени в София в дома на изтъкнатия диригент и композитор Aлександър П.Владигеров (1933 - 1993) и актрисата Величка Чобанова-Владигерова.
Първите стъпки в музиката правят под ръководството на баща си и под въздействието на артистичния дух в дома на дядото си - проф. Панчо Владигеров (1899 - 1978) - през март 2012 г. се навършват 113 години от рождението му.
Тримата са възпитаници на средно музикално училище „Л.Пипков" и Държавна музикална академия „Панчо Владигеров" в София, както и на Университета за музикални и сценични изкуства вьв Виена. Повече от десет години живеят и работят вьв Виена, като всеки следва собствен пьт на професионално развитие.
Трио Владигеров изнася концерти вьв Виена, Будапеща, Рим, Прага, София, Пловдив, Берлин, Moнреал и Tоронто.
Групата Трио «Владигеров» е създадена заради огромната радост да музицират заедно. Проектите на триото имат за цел да представят музикалната традиция на фамилия Владигеров и нейното развитие през три поколения.
Наред с класическите творби на техният гениaлен дядо, професор Панчо Владигеров, в програмата са включени негови произведения от берлинския му период, които се считат за едни от първите джазови композиции в българската музика. Триото използва оригинални аранжименти на автора, а когато такива няма - транскрипции на баща си, Aлександьр П. Владигеров или свои собствени.
Програмата започва с произведения на П. Владигеров от 20-те години на миналия век и завьршва с композиции от албумите на братя Владигерови.
Програма:
1. П.Владигеров ( 1899 - 1978 ) - из цикъла Шумен - миниатюри оп.29 :
" Приспивна "
" Песен "
" Хумореска "
" Ръченица " (аранжимент братя Владигерови)
2. Константин Владигеров * 1978 - "Смолянско вакло девойче"
3. Братя Владигерови - FLIP FLOP (Джапанки в 9/8 )
4. К.Владигеров - "For The Day ,When Today Will Be Some Time Ago"
5. П. Владигеров - "Cake Walk " ( 1920 )
6. П. Владигеров - " Foxtrot " (1925 )
7. Динику / П. Владигеров - " Хоро стакато "
8. Константин Владигеров - " Volle® Kanton "
9. Д.Шостакович
10. А.Петров
ВХОД СВОБОДЕН
* * *
Панчо Хараланов Владигеров (1899-1978) е композитор, музикант, диригент, педагог и общественник. Голяма част от младите български композитори са негови възпитаници.
Роден е в Цюрих, но прекарва ранното си детство в Шумен. Музикалното си образование започва в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер, а композиция и теория на музиката - Добри Христов. По това време Панчо прави първите си композиционни опити.
От 1912 г. до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин (където е ученик на Хайнрих Барт и Паул Юон), след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. В Академията изучава пиано при Леонид Кройцер и композиция при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман.
В началото на творческата си кариера Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин, изнася свои концерти в Германия, Франция, България, в които включва и баладата за глас и пиано „Луд гидия" по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков и написва музика към редица сценични произвдения.
В тези години създава Концерт за пиано №1 и Концерт за цигулка (първи в нашата музикална литература), рапсодията "Вардар" (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Добри Христов - „Едничък чуй се вик") и др.
През 1932 г. Панчо Владигеров се завръща в България и заема професорско място в Българската държавна консерватория, където работи в продължение на повече от 40 години. След завръщането си в родината композиторът създава и едни от най-големите си постижения - операта "Цар Калоян" (1936), Симфония №1 (1939), Концерт за пиано и оркестър №3 (1937), "Импровизация и токата" (1942), балета "Легенда за езерото" (1946), „Концертна фантазия за виолончело и оркестър", „Българска сюита", увертюрата "Девети септември", „Драматична поема", „Еврейска импресия" и „Люлинска импресия", миниатюрите „Шумен" и „Акварели" и още много симфонични, камерни произведения, песни, сценична музика и др.
|
