24 Май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

«Велико и свято е делото на Кирил и Методий, обаче, не само поради благодатните си последици за нас и за славянството изобщо; велико е то и като личен подвиг, какъвто нему равен, невъзможно е да се намери в историята на народите»
( д-р В. Сл. Киселков,  из «Трям за българските апостоли. Славянските първоучители»)


Какъв ден отбелязваме?

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. 

През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.

Празникът на славянската писменост се празнува след като братята Кирил и Методий са канонизирани - провъзгласени за светци. Това става около 9-10 век. Първоначално се честват по отделно - Кирил на 6 април - денят на неговата смърт, а празникът на Методий се чества на 14 февруари през втората половина на 10 век.  В края на 17-и - началото на 18-и век се утвърждава 11 май като ден за обща прослава на солунските братя Кирил и Методий. По грегорианския календар празникът се измества на 24 май и се запазва не само като църковен, но и като светски национален празник за целия български народ. Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това е тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и национално въздигане.


«Върви, народе възродени»

През 1892 год. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Ето първите куплети:  

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
/от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови! /2

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
/духовно покори страните,
които завладя със меч! /2

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
/в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет... /2

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
/за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир. /2

Бе и тъжовно робско време...
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин...
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
/о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас! /2

О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина.
Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
/апостоли високославни,
звезди върху славянский мир, /2

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
/речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков! /2

Изтегли химна ТУК


24 май в Русия

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България - в съвременна Русия той се чества за първи път през 1986 г. «Празникът на писменноста» се отбелязва  по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов (Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий).

Но още през 1863 год. Российский Святейший Синод определи във връзка с отбелязването на хилядагодишнината на Моравската миссия на Кирил и Методий всяка година на 11 май да се чества денят на светците. На 30 януари 1991 год. Президиумът на Верховния Съвет РСФСР подписа решение за официалното празнуване на Деня на славянската култура и писменност на 24 май.  


Делото на Кирил и Методий

Братята са родени в Солун, Византия, през 9 век в седемчленно семейство на високопоставения военен управител Лъв и неговата жена Мария. От краткото житие на Кирил може да се разбере, че това е аристократично семейство. Методий е по-големият брат и е роден през 815 година; Константин е роден през 820 година и чак към края на живота си приема името Кирил.

Константин още при първоначалното си образование в Солун показва склонност към философията и поезията. Вероятно тогава написва и първото си литературно произведение - „Похвала на св. Григорий Назиански", последвано от още едно произведение - „Соломонова молитва". Талантът му и духовните му интереси са забелязани и оценени и през 843 г. Константин започва да учи в Магнаурската школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия.

За младостта на Методий не се знае много, въпреки че изворите подчертават, както и за брат му, големите умствени способности, с които е надарен. Знае се, че от 843 г. е бил управител на византийска област недалеч от Солун, населена със славяни. Изворите посочват усилията му за укрепване на християнството сред хората в тези земи.

Мисията на двамата Солунски апостоли започва в 863 г., когато те занасят в Моравия и Панония преведените от тях книги - за църковното богослужение в тези страни (днес - Чехия и Словакия). Целта е била тамошните славянски народи да не попаднат под влиянието на Западната църква и да не им бъде наложен латинския език.  Двамата братя минават през Рим, за да защитят своето дело и да получат благословията на папата. На Запад се е смятало, че църковното богослужение може да се извършва само на еврейски, гръцки и латински. Те обаче успяват да убедят папата, че проповедта може да се извършва и на други езици, понятни за населението, за което били предназначени.

Изтощен, Кирил умира в Рим. Остава Методий, който има голям успех в Моравия , главно в град Микулчице, където и днес има следи от изградената от него църква.  След смъртта на Методий - 885 г., обаче, баварските духовници изгонват учениците на Кирил и Методи - Климент, Наум, Ангеларии, Сава, Горазд - т. нар. седмочисленици (заедно с Кирил и Методий). Те бягат по Дунав до Белград.

В този критичен момент Цар Борис I ги приютява в България. Взима Наум в Плиска и изпраща Климент в Охрид. Там те стават разпространители на славянската книжнина и въвеждат богослужение на славянски език - постепенно различията между прабългари и славяни се изглаждат. Така славянската писменост намира своето огнище в България, която вече не зависи от византийската империя. Българската държава става център на новата писменост, която започва да се разпространява навсякъде сред славяните. Тя постепенно достига и на север от Дунава до Румъния и Русия.

Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на Св. Климент.  


За азбуката

Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки - глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин-Кирил.

Кирилицата е хронологически втора по своята поява според по-разпространената от двете хипотези относно авторството на двете азбуки. Звуково и графически тя се базира на гръцкия унциал. Според тази хипотеза неин създател е Климент Охридски като ученик на Константин-Кирил, като в знак на почит към учителя си Климент нарича азбуката на негово име.

Преобладаващата част от учените свързват авторството на глаголицата с Константин-Кирил. Тя отговаря на звуковия състав на българския език, има оригинална графика и някои изследователи сочат, че начертаването на буквите следва т.нар. златно сечение (отношението на малката страна е както отношението на голямата към цялото). Между глаголицата и кирилицата съществува известна приемственост, но и съществени различия.

Кирилицата измества бързо глаголицата най-напред в Източна България и най-вече в столицата Преслав. В Охридската школа (Западна България) тя има по-широко разпространение и се използва по-дълго. В някои манастири по адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се използва като тайнопис чак до XIX б.

Според втората хипотеза Константи-Кирил Философ е автор и на двете азбуки, което от своя страна води до допускането, че той два пъти е превеждал основните богослужебни книги: през 855 г. създава кирилицата чрез известно пригаждане на гръцкото писмо за нуждите на славянската реч, като след това превежда и богослужебните книги за нуждите на българките славяни по поречието на р. Брегалница (в североизточна Македония), а през 862-863 г. създава глаголицата и преписва преведените преди това книги, като основната цел е да придаде общохристиянски характер на мисията си във Великоморавия.

Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците - общо приблизително около 200 милиона души.