Българските народни танци са вълнуващо изживяване както за тези, които ги играят, така и за тези, които наблюдават. В наше време народните танци се изпълняват предимно на сцена. Там се вижда само външната страна - сложните стъпки, движения и фигури, които изиграват танцьорите. Хората се практикуват и на големи празници, обичаи и събирания, когато хорото тръгва с народната музика.
В миналото хорото е било неделима част от всеки празник. На големите празници са се организирали общоселски хора. Хорото е имало голяма притегателна сила за хората и всеки е бързал да се хване за него и да поиграе. Навремето хората са били съпроводени от специфичен регламент и традиции. Първи на хорото заиграват момите. След тях свое хоро изиграват ергените. В началото младите играят само под съпровода на песни. След тези първи игриви танци на момите и ергените, прииждат и омъжените жени. Накрая се появяват и мъжете, заедно с музиканти, които свирят на хорото. Мъжете подхващат своето хоро, водено от най-авторитетния мъж в селото.
След като на селския мегдан се съберат всички, се заиграва общото хоро. В началото на хороводната редица се налавят мъжете - подредени по старшинство и по танцьорско майсторство. След тях се редят ергените. Към "мъжката" половина на хорото се лови и женската - първо омъжените, след тях и девойките, а най-накрая - децата като последното е непременно момче.
Освен веселба, голямото празнично хоро някога било място за изява и доказване на лични качества. На хорото най-почетно е мястото на водача. Който е пръв на хороводната редица, най-добре може да демонстрира своето майсторство и стил на танцуване пред всички. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Разбира се, възниквали и доста яростни спорове между най-напористите ергени.
На хорото гласно и негласно участниците обменяли житейски опит, ергени задяват момите. Младите се събират по махали да поиграят в неделните следобеди. Дори в сезона на усилена земеделска работа, на младите било позволено да устройват своите веселия с танци, а там да продължават своите любовни приключения и да се подготвят за женитба наесен.
На професионално ниво български танци започват да се танцуват през 1907 година благодарение на преподаватели по гимнастика Р.Корольова и П.Радоев, те организират в оперни театри оригинални балетни сцени. През 1919 година се открива детско балетно училище. През 1927 година е организирана първа професионална балетна група в Софийската народна опера. През 1951 се появява Държавно хореографско училище, където има два отдела - за български народни танци и класически танци.
МОМА ИДЕ ОТ ГОРИЦА МОМА ИДЕ ОТ ГОРИЦА
|