София

Со̀фия е столицата и най-големият град в България., с население 1,270,284 души (преброяване 2011). Разположена е в централната част на Западна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 492 квадратни километра, а средната ѝ надморска височина e около 550 метра.

Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната.Градът е разделен на 7 района.Девизът на столицата е „Расте, но не старее".

Днес София е най-голямият промишлен център на България като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите.

София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г.пр.н.е.

През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика - име, за което се приема, че произлиза от местното тракийско племе серди, което живее в околностите на града.

Градът пада под римско владичество през 29 година. По време на император Марк Улпий Траян (98-117) Сердика процъфтява като значимо селище в провинция Тракия. Въздигнат от него след 106г. в ранг на "муниципия" (municipium) той получава самоупрвление и става център на административен район. Преименуван e на Улпия Сердика (родовото име на Траян). В епохата на принципата (2-3 век) градът е столица на провинция Вътрешна Тракия. Градът се разраства, при Марк Аврелий /161 - 180 г./ и имп. Комод /176 - 192 г./, между 176 и 180г. укрепен е с внушителна крепостна стена.
Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерява да премести столицата си от Рим тук. Антични автори твърдят, че той често казва: „Сердика е моят Рим"[19]. Императорът обича да резидира в Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, дълги месеци живее и управлява Римската мперия от своя дворец тук, наречен условно от учените „градска резиденция".
По времето на турското господство София е била провинциално градче. Обаче днес това настояща столица, център на политическия, обществения и културния живот.

След освобождението на държавата в края на XIX в. София е станала балканска столица. Значението на града е изратснало в периода на национално-освободительната борба на болгарския народ през XVIII-XIX вв. На 23 декември1877 г. (4 януари 1878 г.), по време на Руско-турската война 1877-1878 гг., руската армия освободява София от турското владичиство. През 1879 г. София е столица на Болгария.

Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността. Започва изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки фабрики и работилници. Към края на века на река Искър над Панчерево е построена първата водноелектрическа централа, което осигурява електроенергия за града. В 1893 година е построена жп линията София-Перни.

В София се намират редица паметници от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са разрушени - такъв е случаят с паметника на Ленин и мавзолея на Георги Димитров.

Други като гробницата на първия български княз Александър I Батенберг са затворени за посетители от 1946 до 1991 година, през цялото време на тоталитарния режим и много хора дори не знаят за нейното съществуване по това време.
Най-големият парк в София е Борисовата градина, известен в близкото минало като Паркът на свободата. В нея се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, стадион „Васил Левски" и най-големият плаж в София. Най-старата градина е градската градина, основана през 1872 година. Други известни паркове в столицата са Западен парк, Северен парк и Южен парк. В София има 95 вековни дървета, които ще бъдат включени в списък за специална защита. Идеята е на фондация „Пясъчен часовник".

Парк Витоша е обявен за природен парк през 2000 година. На негова територия се намират биосферният резерват Бистришко бранище и резерват Торфено бранище.

В района на Панчаревското езеро има няколко залесени парка, спортни бази, почивни домове и множество заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата го правят любимо място за излети и почивка на софиянци.

В София се намират множество основни и средни училища - както обществени, така и частни. В София се намира и Българската академия на науките, както и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий"
София заема първо място по броя на музеи галерии: Национална художественна галерия,Народен археологически музей, Етнографски музей,Централен музей на Е.Димитрова, и т.н.