|
Град в северозападната България, край р. Дунав, център на богат селскостопански район. На мястото днешния Видин в далечното минало е била римска крепост, наречена Бонония. По време на Втората българска държава (XII - г. XIV векове) Видин беше най-важния укрепен град в Северозападна България. Същата възраст има и добре запазената крепост "Баба Вида" - един забележителен паметник на българската средновековната сграда.
През 1887 г. тук живеят 14,772 души, сред които много мюсюлмани.
При висока вода към града могат да идават малки военни кораби. Видин е на първо място по резерв на австро-германската търговия на река Дунав и Черно море. Видин изигра значителна роля в българската история и е бил столица на Западна или Бдинска България по време на Второто българско царство, служейки като резиденция на българските царе от династията Шишманови.
В началото на 1853г. Видин, играе важна роля във всички войни на Балканите. През октомври 1853 г., Омер паша откри тук враждебните действия срещу Русия, преминавайки чрез Дунав и обсаждайки града Калафат във Влашко; близо до Видин имаше много сблъсъци между турците и руските, особено през 6 януари и 19 април, 1854 г.. По време на сръбската война през 1876 г. Видин служи като референтна база на Осман паша, и в последващата Руско-турската кампания през 1877 г. Осман паша започва да се мести от Видин в Плевен. Съгласно на Берлинския мирен договор укрепата на Видин беше срината, и градът е бил свързан с новото Българско княжество. По време на Сръбско-българската война, сърбите се опитаха да вземат три пъти Видин с атака, но са били отблъснати от слаб български гарнизон.
|
