Враца

Град Враца се намира в Северозападна България, в северното подножие на Стара планина, в административния център на Област Врача и община Враца.

Традиционно се предполага, че градът е бил основан от траките през Средновековието, и първоначално е изглеждал като крепост, заобиколен от кули.
От 1794 до 1797 епископът на града е Софроний Врачански.
През 1876 г. по време на Априлското въстание в сражение с турските войски на 18 км от града убиха Христо Ботев.
През есента на 1877 г. след окончателната обсадата на Плевен, кавалерийски отряд с конна артилерия са били изпратени в Северозападна България. Колоната е била водена от командира на 2-ра бригада на 2-р кавалерийска дивизия, генерал-майор Леонов. След кратка престрелка ,8 ноември 1877 г. градът е бил освободен. Няколко дни по-късно малка четадрагунска кавалерия и две единица конна артилерия отидоха към Орхан. В областта на "Равна" на север-запад от с. Новачене отрядът бил нападнат, където са били убити трима прапоршика - Михаил Данилевски, Никола Веленски и Димитър Назимов. Кавалеристите бяха принудени да се откажат от оръжията си, за да извадят телата на мъртви приятели.
Тримата убити са бели отпети и тържествено погребани в двора на църквата Враца „Св. Възнесение на Господа „. Заравянето не в гробището , а в двора на църква или манастир, се счита за особено висока почит в Православната църква и се оказва само на най-високите духовни и светски лица.
Няколко години след освобождението на България майката на Дмитрий Назимов взема тялото му в Русия. Тя имаше четири сина, всички от тях отидоха на война за освобождението на България, и никой от тях никога не се върна. Майката беше много щастлива,когато научи къде се намира тялото на поне един от синовете и, тъй като времето и мястото на смъртта на останалате и синове останали непознати за нея.
С пристигането от Русия, майката на Назимов донесе кръст от желязо и надгробен камък с надпис Тук са погребани прапоршики на лейб- гвардия от драгунския полк Михаил Данилевски и Николай Веленски, убити от турците по време на войната за освобождение на България през 1877 г. 10 ноември, в село Новачене. Като подарък на Църквата „Светия Възнесение" са били представени с три порова, велики свещенически одежди, Евангелие в един масивен переплет от сребро и икона на Дева Мария и детето, рамкирани в злато, с думите: " Больше сея любве никтоже имать да кто душу свою за други своя - Йоанна гл.15 ст. 13. и Сия святая икона сооружена в память Росийских войск Генерала Николая Стефановича Леонова, скончавшаго ся 21 ноября 1877 года в Болгарии на поле брани за освобождение Славянских Христиан от мусульманского поробощения "

Днес, имената на Цар-Освободител Александър II, на Негово императорско височество Никола Николов големия - началник на дунавсата армия ,на княз Черкасский - първия владетел на освободена България, генералите Скобелев и Гурко, на освободителите на Враца - генерал-майор Николай Степанов Леонов и полковник Михаил Иванов Лукашов са наречени улици, площади и институции в целия град.

В центъра на града има паметник на Христо Ботев, възстановена жилищна и отбранителна кула на Курпашовцев и кула на Межчиев
Други атракции на епохата на Българското национално възраждане в града са включени и къщата на хаджитошеви, къщата на Грегъри Найденов, къщата на Иван Змбин,къщата на Никола Воеводов, къщата на Врачански и църквата Възнесение Господне (XVIII век).Тук също така има градса Художествена галерия.
На върха Кале е построена къща „Христо Ботев" през 1926 г.-1931 и аметник на Вестителя за свобода. На известно разстояние има обелиск, на който са написани имената на доброволци от земя Враца.

Историческия музей.
Особен интерес представят тракийските златни съкровища и оригинални по своя дизайн бижута.
Музеят съдържа експонати и информация за Христо Ботев.

Градът е разположен в подножието на Врачанските планини, на някои места къщите са разположени в близост до планините и скалите почти надвисват над покривите на къщите. През града тече река Лева.
На 16 км от града е една от най-посещаваните български пещери - Леденика.