Държавни символи

ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ

Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава.

Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове.
Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата". Короната е символ на властта, но и на честта и достойнството на българските владетели. Лъвът олицетворява величието, силата и смелостта; дъбът е дълголетието, а кръстът- християнската вяра.

Флагът на Република България е основен знак на всяка една държавност. От най-стари времена знамето е считано за изразител на националната идентичност и символ на мощта и суверенитета на един народ. Няма държава без знаме. Няма армия без флаг. Във цветовете на своя флаг древните народи закодират спомена за своето минало и същност, която трябва да съхраняват.

Днес Българското знаме е съставено от бял, зелен и червен цвят, разположени съответно хоризонтално един под друг. Знамето ни е такова официално от 1879 година, когато е прието за знаме на Княжество България на учредителното събрание. Предложено и одобрено е, но без да бъде ясно определено какво точно би трябвало да символизира. И до днес няма единодушие какво означава всеки цвят в знамето и разположението им.

През целия период на Османското робство байраците на Българските чети и хайдушки дружини са съставени основно и само от три цвята. Знамената са били ту зелено-бели, ту червено-бели, ту само зелени, ту червено-зелени, а в някои случаи са съдържали и трите споменати цвята. Пръв Георги Раковски обръща внимание на това какво трябва да бъде знамето на свободна България. Великия наш националист и пръв идеолог на организираната ни революционна борба за национално освобождение, казва че задължително Българското знаме трябва да се сътои от бял, зелен и червен цвят.

На първо място в Българския флаг е поставен белия цвят- символ на духа и духовността. Макар и войнствен по принуда, но по същност миролюбив народ, сме оставили червеното да стои най-отдолу на нашето знаме. Интересно е, че във време на война, Българското знаме се обръща на обратно, т. е. с червения цвят най-отгоре. Така нашия флаг се превръща наистина в един символ на нашата национална идентичност, древен произход и народностна мощ.

Ето какво е записано в днешните учебници: „Белият цвят олицетворява свободата, зеленият - зелените гори и полета на България, а червеното - кръвта на загиналите за свободата на България герои и жертви."

Химн на Република България
«Мила Родино» става национален химн на България през 1964 г. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов (1863-1931) през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път - през 1990 г.

Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда стара планина", с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино" - в припев.

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.