|
Второ българско царство
България при управлението на Иван Асен II (1218-1241) Втората българска държава (1185-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186), е със столица Търновград. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски през 1205 г.
През годините 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на Българската патриаршия. Годините между 1241-80 г. са белязани от нашествията на Татарската златна орда, упадък при цар Константин Тих Асен и въстанието на Ивайло. През 1299 г. на престола се възкачва татаринът-узурпатор Чака. Теодор Светослав (1300-1322 г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на Добруджанското деспотство.
1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Иван Александър: Търновското царство - на Иван Шишман и Видинското царство - на Иван Срацимир. Видинското Царство или Видинска България става васална на Османската империя през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол. Българската държава просъществува като Видинско царство чак до 1422 г. когато и последният Български Цар Константин II Асен - единствения син на Иван Срацимир е прогонен в Белград където умира през 1422 г. Окончателно Османската империя покорява Българските земи през 1422 г. През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II.
|
