|
Първо българско царство
През 632 година със създаването на Велика България са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите кан Аспарух, третият син на Кубрат, е изтласкан на югозапад към Дунава и се заселва през 679 в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г, чрез които Аспарухова България е призната от Византия.
Първото стратегическо териториално разширение на юг - завземането на областта Загоре - става по време на управлението на сина на кан Аспарух - кан Тервел, през 705 г. В знак на признателност, византийският император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязани), който благодарение на оказаното му от българския кан съдействие възвръща престола си в Константинопол, дарява областта на българите, а Тервел получава титлата кесар (цезар). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20,000 араби. След укрепването на българската държава, в началото на 8 век странат изпада в продължителна политическа криза изразяваща се в честа смяна на владетелите в Плиска, предоляна при управлението на кан Кардам.
България при цар Симеон
По времето на кан Крум (803 - 814) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и българският владетел Крум от изток ликвидират изпадналият в кризаАварския хаганат. По времето на кан Крум се създават и първите български писани закони. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството е въведения официален за държавата език, който се развил на основата на славянския.[11] България разширява своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на запад до р. Днепър (днешна Украйна). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изгражадане на цялостна административно-териториална система /комитати/ при управлението на кан Омуртаг с управители /комити/ назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.
Княз Борис I (852 - 889) покръства българите през 864 г. Той основава и първата българска книжовна школа - Преславската, през 885 година, а създадената през 855 година глаголица се въвежда като официална азбука. При цар Симеон I (893 - 927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на северозапад - до р. Тисаобхаващайки Карпатският планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І от Плиска в Преслав.
При Св. цар Петър I Български и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици и разпространението на богомилството. През 971 г. Киевска Рус завзема Източна България и столицата Преслав, а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. последните крепости на държавата биват завладяни от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.
|
