|
Реките на България, повечето от които извиращи от Стара планина, се оттичат или на север в река Дунав, или на юг - в река Марица, която се влива в Егейско море. Водите им широко се използват за напояване на полята и производство на електроенергия. Дунавската равнина е главната житница на България. Към Дунав тя има полегат склон, завършващ със стръмна издатина. Главни притоци на река Дунав на територията на България са: Искър, който извира от Родопите, Осъм, Янтра, Русенски Лом и други, извиращи от Стара планина.
Основно значение на север има река Дунав, на юг - Марица, а на юго-запад - Струма.
Река Дунав образува естествена граница с Румъния. Нейни десни притоци са Искър, Вит, Огоста, Янтра и Лом, а също така река Марица с нейните притоци. Огромните водни ресурси на Река Дунав служат за напояване на обширни площи в Дунавската равнина. Средно в Дунавската равнина и Горнотракийската низина падат 500-600 мм. валежи годишно, а в планините - 1000-1200 мм.
Заради високите температури в равнините по време на вегетационния период растенията често изпитват недостиг на влага. Ето защо повече от половината обработваеми площи се напоява изкуствено. Главни източници на напояване са реките и особено река Дунав, а също така подводните води. С цел осигураване на водни запаси, необходими за напояване и водоснабдяване, и по-стабилна дейност на водноелектрическите централи, са създадени множество водохранилища. Водноелектрическият потенциал на страната в цялост се оценява проиблизително на 25 млрд. кВт•ч на година, въпреки че в момента се използва едва на 10%.
В България съществуват повече от 1600 източника на питейна вода и 500 различни по състав и свойства - на минерална вода, които източници с температура на водата от 8° до 100° C имат лечебни свойства.
България е една от страните с най-голям воден ресурс на минерална вода. Преобладават топлите и горещите източници с температура 35-60е. На много места в близост до лечебните извори се намират останки от древни селища, преобладаваща част от които са от римско време. За тях свидетелстват археологическите разкопки в центъра ва София, Пловдив и Кюстендил. С широка популярност се ползват много други лечебни центрове - Хисаря, Банкя, Велинград. Костенец, Момин-Проход, Выршец. Сапарева-Баня. Термалните води се използват също така да отопляване на оранжериите.
|
